Пътешествия, туризъм и още нещо

Мандрица – албанското село

пътеводител източни родопи Площадът в с. Мандрица

Площадът в с. Мандрица

В най-югоизточната част на Родопите, на десния бряг на Бяла река, само на два километра от границата ни с Гърция е скътано с. Мандрица. Селото впечатлява с автентичната си архитектура, старовремски дух и декори, подходящи за заснемането на филмов спектакъл. Когато пресечете големия мост над Бяла река и влезете в Мандрица, ще попаднете във филм от времето на бабите и дядовците ни, че и още по-стар. На площада в центъра на селото, зад паметник, увенчан с петолъчка, на първия етаж на двуетажна сграда все още стои надписа „Хоремаг”.

Хоремагът в с. Мандрица пътеводител източни родопи

Хоремагът в с. Мандрица

Той неизменно обозначава най-популярното място в селото от времето на социализма, където можеш да си купиш най-необходимото – парче хляб, ако си гладен, или пищовче ракия и бутилка лимонада, ако те е налегнала жаждата. Можеш да изпиеш и чашка кафе на излизане от църквата, която се намира отсреща.

пътеводител източни родопи Църквата в с. Мандрица

Църквата в с. Мандрица

На няколко крачки от хоремага (все още функциониращ) виждате стара жълта сграда с железни решетки на прозорците, покрити с вестници. Вратата е заключена и за разлика от хоремага тя очевидно не се използва, но по запазения надпис „Хранителни стоки” можем да предположим, че това е селският магазин или такъв, подобен на разпространения през социализма Наркооп.

пътеводител източни родопи Mandritsa

В близост се намира и сградата на кметството и пощата. На пръв поглед с нищо необичайна (има доста такива из селцата в България), но очите ни попадат на стара ръждясала табела на стената с надпис „Застраховайте се при Държавния Застрахователен Институт”.

пътеводител източни родопи Mandriza

На отсрещната страна на улицата под сянката на кирпичена къща е паркиран един от символите на благоденствие и престиж при социализма – бял москвич, който макар и поръждясал, може би все още е в движение.

пътеводител източни родопи Мандрица

Ако цялото описание дотук е създало у вас впечатление, че селото е преди всичко стожер на социализма, то сме длъжни да рязясним, че историята му датира много отпреди това.

Интересен факт е, че селото е албанско и като такова е единственото по рода си в България. Според историческите хроники е създадено през 1636 г., за което свидетелства надпис на камък до гробищната църква „Света Неделя”. Според преданията е основано от трима братя албанци мандраджии, по религия християни, които снабдявали с продоволствия турската войска. В знак на благодарност беят им обещал земя – толкова, колкото могат да обходят от изгрев до залез слънце, и ги освободил от данъци. Гръцки източници сочат заселването на Мандрица преди падането на Константинопол под османска власт. Основната маса албански жители се заселват в Мандрица в края на XVІІІ век от района на Корча и в началото на ХІХ век от областта Сули в Епир. Населението на селото се увеличава и в началото на ХХ век (преброяване от 1908 г. по данни на гръцки източници) достига 3500 души. В селото имало две училища, детска градина, четири мелници, една тухларна и дори родилен дом. Населението се препитавало основно с бубарство и отглеждане на тютюн. В архитектурно отношение впечатление правят големи триетажни кирпичени къщи, в които първият етаж бил предназначен за добитъка, на втория се отглеждали буби, а третият бил за жилищно обитаване. Наред с тях в Мандрица са построени и тухлени къщи в гръцки стил, запазили елементи от тракийската архитектура, с резбовани тавани, балкони от ковано желязо и колонади. Впечатление сред къщите прави тази на Атанас Пейкидис. Тя има симетрична фасада с характерно отстъпване в средата. На първия етаж е разположен голям салон, около който са разположение помещенията за живеене. Предната част на приземния етаж е била превърната в гинекологична клиника.

Мандрица пътеводител източни родопи

В селото има две църкви. Гробищната „Света Неделя“ е малка еднокорабна сграда, строена в 1708 година – една от най-старите църкви в Източните Родопи. Селската църква „Свети Димитър“, строена в 1835 година, е трикорабна псевдобазилика от зидан камък с дървен покрив. В мотивите на резбования дървен иконостас има източни влияния. Част от двора на църквата е настлан с надгробни плочи на клирици. Около 1860 година до черквата е била издигната интересна камбанария с височина 15 метра.

Mandritsa пътеводител източни родопи

Днес от разцвета на Мандрица са останали само спомени и стари сгради, които напомнят за отминалите времена. Понастоящем селото наброява около 70 жители по официална статистика, но разхождайки се из улиците му видяхме само трима – четирима души. С единия от тях се заговорихме. Албанец – живеел в Пловдив, но сега се върнал тук и заедно с бабата се гледали на стари години. Разказва за живота в селото – много хубаво било. И много спокойно. И хубава природа имали. Само че хората ги нямало вече. И къщите почнали да се рушат, а няма кой да ги купи. Иначе евтино ги давали – почти без пари. Иска да ни покаже църквата, но не знае дали ще намери кмета. А кметът държи ключа за църквата, за кметството и за магазина до хоремага. Решаваме да не го притесняваме, благодарим му и той подпирайки се на бастуна си, се отдалечава по павираната улица към дома си.

Такъв е животът в Мандрица днес – като във стара филмова лента отпреди няколко десетилетия.

Повече информация за мястото и за още 60 обекта в Източни Родопи ще откриете тук.

3 коментара за “Мандрица – албанското село

  1. Владимир Стоянов

    Страхотно място и девствено кътче… година служихме там на заставата. Красота ! Браво на хората които са се върнали и правят нещо !

  2. Марияна

    Много -ни хареса тишината и спокойствието във това село там времето е спряло.Разбира се има и много -къщи който са купени и обновени но със запазен външен вид.Хотелът в центъра е много – добър .Препоръчваме на всеки който иска да посети този край на България.

  3. Димитър

    Съдбата на това и много други български села и градове е много тъжна!
    Ще ни прости ли времето греховете които сътворихме към родните си места?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*

code