Пътешествия, туризъм и още нещо

Монашеският скит Поп Мартинова дупка

Поп Мартиновата дупка пътеводител източни родопи

Поп Мартиновата дупка

Поп Мартиновата дупка

Както предполага и самото й име, Поп Мартиновата дупка се свързва с воеводата поп Мартин, който я е използвал като своя обител и скривалище. Според писанията поп Мартин бил най-довереният човек и близък съратник на страховития Вълчан воевода. Преди да стане хайдутин, той бил свещенослужител, но след като османските потисници поругали семейната му чест, той тръгнал да мъсти за себе си и за другите озлочестени българи. Попът събрал дружина, която въздавала справедливост и отмъщавала за сторените злини на беззащитното население. Четата му се присъединила към тази на Вълчан воевода и заедно с неговото името на поп Мартин се носело от уста на уста от Русе през Балкана и Родопите чак до Странджа. Четите обикаляли из гори и планини и навсякъде из страната имали свои укрития. Говори се, че едно от скривалищата на поп Мартин била естествена скална пещера, която можела да побере десетина души. Там се криел той заедно с хората си. За такова място е сочена и Поп Мартиновата дупка. За нея и за личността на попа съществуват много митове и легенди, привличащи особено интереса на иманярите заради слуховете за голямото богатство, което е било скрито в района.

пътеводител източни родопи Поп Мартиновата дупка

Част от вътрешността на Поп Мартиновата дупка

Не много известен факт е, че Поп Мартиновата дупка се е появила хилядолетия преди родопският свещеник да започне да я ползва за своя килия и че това всъщност е скална гробница.Голям принос в обследването на Поп Мартиновата дупка (а и на други от намиращите се в района обекти) има Хасковският краевед Борис Колев.

Гробницата е разположена на 3,8 метра високо в отвесна скала, отворът й е с трапецовидна форма (по подобие на тракийските скални ниши), а над него са издълбани и самите ниши, които са в два реда, по 6 на ред или общо 12. Ако към техния брой се добави и „най-голямата ниша”, а имено самата гробница, числеността им дава фаталното 13. Гробницата е с четириъгълна форма, с обща дължина 2,75 метра, ширина 1,50 метра и височина 1,80 метра. Оста й е сочи север – юг. Входът е от север и е трапецовидно оформен, висок е 1 метър и е широк 90 см. в основата си и 65 см. в горната част. В привходната част, отгоре и отдолу на отвора е издълбан правоъгълен жлеб, за който се смята, че е служел за поставяне на каменна плоча, която да затваря гробницата. Освен него, от двете страни в горната част на входа има дупки, в които вероятно се е поставяла греда за затваряне на гробницата отвътре. Вътре в самата гробница, на южната й страна, точно срещу входа е издялана ниша с ширина 1,10 метра, височина 80 сантиметра и дълбочина от източната страна 55 сантиметра. От западната страна нишата е дъговидно извита като под нея има две стъпала. Широки са по 20 сантиметра, едното е на 75 см. височина от пода, а другото – на 50 см. В западната част на гробницата има скално корито (ковчег) дълго 1,25 метра и широко 65 сантиметра, който е бил отделен от цялото помещение чрез тънка стена, от която днес личат само следите. Всички стени и тавани са идеално оформени и загладени. Таванът е леко корубест.

Според преобладаващите твърдения, погребенията са се извършвали чрез трупоизгаряне. Урната с останките и праха на починалия е била поставяна в скалния ковчег заедно с даровете и с любимите вещи. Съществуват и мнения, според които погребението е било извършвано чрез трупополагане, но тялото на починалия се е полагало на пода, а не в коритото (ковчега), което се предполага от твърде малките му размери (дължина от 1,25 метра) и невъзможността в него да се положи човешко тяло с нормален ръст. Повече за обредните ритуали и практики е трудно да се каже. Гробницата е била обект повече на иманярски набези, отколкото на археологически проучвания.

Счита се, че съществуват връзки и зависимости между тази скална гробница и онези, които се намират в Хамбар кая. Не само изключително близкото им местоположение, но и някои характерни особености дават основание да се предполага, че те имат еднакъв произход и функционална роля. Една от най-забелжимите прилики е трапецовидната форма, която можем да откроим. Друга обща характеристика е наличието на култови скални ниши в близост до гробниците. Това обстоятелство подкрепя извода, че гробниците са били привилегия само на заможните членове на обществото, а за останалите хора са били отредени нишите – обикновено в близост до гробницата, в която е бил погребван техния господар, вожд или жрец.

Подстъпът към Поп Мартиновата дупка пътеводител източни родопи

Подстъпът към Поп Мартиновата дупка

Как се стига до Поп Мартиновата дупка

Поп Мартиновата дупка се намира в района на Орешари. Преди да поемете към нея, добре би било да огледате местността от отсрещния бряг на р. Арда, например от Кован кая, Хамбар кая или дори просто от шосето. Оттам ясно се вижда Скалната Арка, скалният масив с ниши, който днес е убежище на лешояди, яйцевидният камък и Поп Мартиновата дупка, чернееща се над него. Ще забележите оформени три скални нива (реда) като Поп Мартиновата дупка е разположена на второ ниво, над скалата, оприличавана на яйце. Важно е да държите това второ, средно ниво. След като вече сте огледали района, тръгвате към железния мост на р. Арда, преминавате по него и поемате по пътя за Крумовград. След края на моста, на по-малко от километър, на един завой на пътя има чешма (това е втората чешма по пътя Ви, а не тази, която е точно на моста). До нея тече малко дере, а над него има голяма скала с ниши, която се обитава от лешояди. Пътеката тръгва от дерето и се изкачва рязко и стръмно нагоре към скалата. Имайте предвид, че ако застанете с лице срещу течението на дерето, трябва да тръгнете от лявата му страна нагоре. От дясната страна на дерето е чешмата, зад която тръгва пътеката за Скалната Арка, но това не е Вашата посока към Поп Мартиновата дупка. И така, след като стигнете в подножието на скалата, вървите край нея и следвате пътеката, която в края на масива се изкачва стръмно нагоре. После вървите в посока североизток, пътеката става почти равна, минава през гората и не е широко прокарана. Ще се налага да се привеждате и да се промушвате между храстите, докато стигнете до място, което е малко по-открито и част от дърветата и храстите са изсечени. Там ще видите пригодена стълба, подпряна на скалата. По нея трябва да се качите, за да влезете в Поп Мартиновата дупка. Разстоянието от чешмата до там ще Ви отнеме между 20 и 30 минути.

Повече информация за мястото и за още 60 обекта в Източни Родопи ще откриете тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*

code