Пътешествия, туризъм и още нещо

Телефонът и аз

Share

Помните ли времената, когато нямаше мобилни телефони? Когато разговаряхте с хората лице в лице, когато записвахте задачите си за деня в тефтерче, а срещите и рождените дни на приятелите си отбелязвахте в календара.

Струва Ви се толкова далечно, че дори не можете да повярвате как сте живяли без своя безценен любим телефон.

Представете си само. Да излезете навън без мобилния си телефон. Сигурно бихте се чувствали напълно изгубен – и във времето, и в пространството.

Толкова сте свикнали с телефона си, че не можете да си представите ден, в който той не звъни, не получавате sms-и и имейли. Е, сигурно понякога Ви се иска да го изключите. Не просто да преминете на тих режим, а наистина да го изключите – да прекъснете връзката между него и света. Или всъщност връзката между Вас и света.

Разбира се, че това е немислимо. А и защо да прекъсвате връзката си със света – без нея не бихте могли да съществувате дори и ден. Замисляли ли сте се, че телефонът Ви не просто Ви свързва с околните. Той е нещо много повече. Той е средството да бъдете наблюдавани и при необходимост – контролирани.

Ще се съгласите, че съвременните телефони имат твърде много функции. Телефонът Ви съдържа информация не само с кого говорите, но също и кога и какво говорите, с кого и къде се срещате, къде се намирате. Цялата Ви устна и писмена кореспонденция минава през него. В него са любимите Ви песни, запечатани са любими снимки с близките Ви хора. Той знае всичко за Вас – повече от всеки друг.

Той е средството и начина да влезете в матрицата и да останете там. Там, където личността губи свободата си, но продължава да вярва в житейското си право на избор. Там, където всеки е част от ситемата и тя е част от него. Там нямате тайни, защото телефонът Ви би могъл да ги сподели. С всеки.

Вашите мнения по темите, както и предложения за нови публикации може да изпращате и чрез формата за контакт.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*

code