Пътешествия, туризъм и още нещо

В живописния пролом на река Арда край с. Дядовци се издига архитектурен шедьовър, плашещ с легендите за създаването си и мамещ с красотата си. Това е Дяволският мост, наричан още Шейтан кюприя. Вече близо 500 години водите на Арда се разбиват в основите му, но той стои гордо и величествено, непокътнат от следите на времето. И днес остава неразкрита тайната на майстора, който съградил здрава и стабилна конструкция, сякаш неподвластна на природните стихии и промените през вековете.

Мостът се датира от началото на ХVІ век, но в първоначалния си вид е построен много по-рано, още през времето на Римската империя. В годините на разцвета си могъщата империя развива и изгражда внушителна транспортна мрежа, включваща множество пътища и мостове, изграждани над буйните планински реки. Римският мост (по-късно наречен Дяволски) е част от тази пътна мрежа. През годините мостът бил разрушен, но султан Селим І нарежда той да бъде възстановен. Това се случва в началото на ХVІ век. Останките на стария римски мост били вградени в нова конструкция – толкова издръжлива и непреходна, че дори и днес, след пет века можем да се възхищаваме на съвършенството й.

Мостът се издига над водите на най-голямата родопска река – Арда, в очарователна местност, само на десетина километра северозападно от гр. Ардино. Разположен е на 420 метра надморска височина, а от двете си страни е ограден от стръмни склонове, достигащи до 800 метра, които правят гледката край него още по-внушителна.

Архитектурното творение е обявено за паметник на културата през 1984 г. Мостът е трисводест, с островърха конструкция, спускаща се полегато към двата бряга на реката. Състои се от три арки и четири отвора между тях, които са направени на сводовете на страничните му ребра. От римския мост са запазени ниските каменни перила от двете страни. Мостът е с дължина 56 метра и ширина 3,5 метра. Височината на най-високия, централен свод е 11,5 метра, а на страничните сводове – 7,5 метра. Стъпките на сводовете са с размери 1,80 х 3,5 метра.

На централния свод е открит графиран хексагон, наричан „печата на Соломон”. В геометрията хексагон е многоъгълник с шест страни. В мистиката и символиката той има много дълбок магически смисъл и се счита, че оказва влияние над тайните сили. Образуван е от два вплетени един в друг триъгълници и често е възприеман като олицетворение на взаимното проникване на видимия и невидимия свят. Според преданията цар Соломон притежавал вълшебен пръстен-печат с гравиран върху него шестограм (хексагон). Той бил известен като „печата на Соломон”, имал магическа сила и давал власт над демоните. Дали и как Дяволският мост е свързан с мистицизма на окултното изображение, можем само да гадаем.

Името му Дяволски се свързва с легендите за създаването му. Още преди векове мостът бил обвеян от мистерии и загадки, които народната памет съхранила и предала на поколенията. Далече назад във времето река Арда била буйна и непокорна и водите й отнасяли всичко по пътя си. Местните жители многократно се опитвали да съградят мост тук, но реката всеки път го разрушавала. Затова когато султанът заповядал да се издигне мост, никой не се наел да стори това. Само един човек – уста (майстор) Димитър от съседното село (понастоящем град) Неделино се осмелил да се захване със задачата. И въпреки съмненията и недоверието на хората той успял да построи мост и то само за 40 дни. Скоро след това починал и никой не узнал тайната как точно се случило това. Сред местното население се носели слухове, че в моста майсторът вградил сянката на красива мома от селото, която му носела вода и в която той се влюбил. Според фолклорните вярвания по онова време, за да бъде строежът здрав, в него се „вграждала” сянката на девойка, която отдавала душата си и после залинявала и умирала. Легендата разказва, че една нощ на майстор Димитър се явил Сатаната и му прошепнал, че ще му разкрие непозната тайна, така че мостът да остане вечен. Дяволът, обаче, поставил условия – стоежът да бъде готов до 40 дни и в моста да бъде въплътен неговият образ и то така, че да бъде едновременно видим и невидим, да може да се докосне, без да е материален. Ако уста Димитър не изпълнел тези условия, Дяволът щял да прибере душите им – неговата и на любимата му. Майсторът се трудил денонощно и за учудване на Сатаната изпълнил всичките му условия и то в рамките на 40 дни. Дяволът не отнел душите им, но скоро след това уста Димитър се споминал и отнесъл дяволската тайна на градежа със себе си в отвъдното.

Според друго предание в селото живеела невиждана мома хубавица, която харесал един от турските големци. Той пратил хора да отвлекат девойката и изплашена от тях, тя побягнала и хукнала към моста. Турците тръгнали след нея, но когато стигнали до моста, се стъписали. Там видяли образа на Шейтана (турското име на Дявола), изплашили се и се върнали обратно, а момичето се спасило. Старо поверие гласи, че в един от камъните на моста личи отпечатък от стъпката на Сатаната, че мостът носи нещастие и смърт и по него не бива да се преминава след залез слънце.

Ако въпреки всички митове и легенди за Дяволския мост не се страхувате и решите да минете по него, от другата му страна има туристическа пътека и от нея мостът може да се види в обратна посока.

Дали и колко доза истина има в преданията за Дяволския мост всеки може да прецени за себе си. Едни ще съзрат в него просто архитектурно съоръжение, надживяло поколения през вековете, други ще почувстват магнетизма и загадъчността на мястото, ще погледнат във водите на Арда и ще видят страховития образ на Дявола. Дали такова изображение в действителност съществува и каква е неговата тайна са се опитвали да разгадаят мнозина през годините. Според онези, които твърдят, че са видяли дяволския лик, той се появява през определен часови интервал – по обед (между 11 и 12 часа), когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водата заключват окръжност. Освен това точно под централния свод на моста има голяма скала. Нейното отражение заедно с отражението на арката също образува окръжност. Така се получава идеално огледално отражение, което създава представата за сатанинския образ.

Ако Дяволския мост провокира интереса Ви и сте склонни да повярвате (или поне да се замислите) във взаимното проникване между земните сили и тези на отвъдното, оставете се на изкушението и посетето мястото. Препоръчваме да го направите откъм с. Дядовци, общ. Ардино (другият подход е откъм с. Гълъбово, общ. Баните). На път към моста се отбийте вляво от главния път и влезте в старото село Дядовци. Днес от него са останали само руините на къщите му, но то е запазило в себе си някакво особено очарование и омайна красота.

Районът около Дяволският мост е находище на рядко срещаното цвете и символ на Родопите – силивряка. Растението е защитено и е включено в Червената книга на България. То расте в пукнатините на скали и освен с красотата си е известно и с уникалната си способност да изпада в мнима смърт (анабиоза), да престоява в това състояние дълго време (до 31 месеца), след което при подходящи условия да се съживява и да възстановява напълно функциите си.

Как се стига до Дяволския мост

До моста може да стигнете откъм с. Дядовци, общ. Ардино. Пътят е асфалтов и указан с табели и минава през новото село Дядовци (има две села с това име като новото е населено, а старото отдавна изоставено). Една част от последния участък на пътя представлява черен път с дължина около 2 километра. Той може да се измине с автомобил, за предпочитане високо проходим. Маршрутът е лек и може да се извърви и пеша. Според това докъде решите да стигнете с кола, може да вървите от 5 до 45 минути.

Още 45 от най-мистериозните места в Родопите ще откриете тук.