Пътешествия, туризъм и още нещо

Светилището Харман кая би могло да предизвика интерес не по-малък от този към Перперикон и Татул. Единствената причина това да не се случи е, че то все още е слабо проучено, за разлика от другите две, които освен разучени, са и достатъчно рекламирани. За Харман кая това обстоятелство всъщност е добро. Липсата на тълпи от туристи тук  е запазила онова рядко усещане за тайнственост и уникалност, каквото доскоро можеше да се изпита на Белинташ и което все още цари край Глухите камъни. Според археолозите скалното плато Харман кая е не само светилище, то е цял град с улици, площади, помещения, които непрофесионалното око трудно би различило измежду избуялата трева и храсти наоколо. Ясно се е запазило и до днес личи светилището на скалния комплекс, пещерата в основата му и издълбаните във високите непристъпни скали ниши. В превод Харман кая означава равна скала, идва от „харман” – равен, като думата се използва и за двор, и „кая” – скала, използвана още за плато. Платото е с относително ниска надморска височина – 428 метра в най-високата му точка, но впечатлява с гледката, която се открива към околността и която вероятно обяснява причината това място да е избрано за светилище.

Първите проучвания на обекта са правени още през 1941г. от проф. Васил Миков, който го определя като голям тракийски град, и ако днес започнатото от него дело бъде продължено, под разкопките на платото би изникнал град-светилище от ранга на Перперикон.Платото на Харман кая е природно укрепено и обградено със скали, в една от които се намира естествена пещера, наподобяваща утроба, с дълбочина от 7 метра. Днес тя се обитава от прилепи, а по скалите наоколо гнездят гарвани. Вътрешното свещено пространство включва скалистия връх с пещерата като в него се е влизало между скален процеп, допълнително оформен като вход и затварян с врата. Във външното свещено пространство са издълбани скални площадки, които са били използвани и като места за наблюдение на слънцето. Личат основите на помещения, стълби, скални ями и басейни, за които се спори дали са имали само битово предназначение (събиране и отвеждане на дъждовната вода) или са били използвани с ритуални цели (за жертвоприношения и обреди). На платото ясно са очертани две изравнени площадки – Големият и Малкият харман, по-голямата с диаметър около 15 метра и с 11 полукръга, леко наклонена на юг, а по-малката с диаметър около 10 метра и с 6 полукръга, наклоненна на север, и с диаметър на кръговете от 0.3 до 1.4 метра, който плавно се увеличава. Полукръговете и на двете са пресечени от врязани в скалите линии. Според някои площадките са били предназначени за жертвоприношения, но по-достоверни са теориите, според които са служели за измерване на годишния цикъл на времето и за установяване на лятното и зимното слънцестоене. Астрономическите наблюдения са били провеждани около 2000 г. пр. н.е. като се предполага, че са били част от ритуалните обреди по това време в култ към Бога – Слънце. Смята се, че извършваните свещенодействия са имали за цел освен съзерцаване и влияние върху космическите сили и осигуряване на плодородие.

Каменно корито и щерни с преливници

Издълбани са два трона – единият в западната част на малката площадка, а другият в северния край на голямата площадка, като и двата са обърнати в посока североизток. Запазени и до днес са щерните в скалите, шарапаните, изсечените стълби. Скалите на платото са с червеникав отенък, съставени от риолити и вулканичен туф. Харман кая е образуван в участък от Нановишката калдера. Преди милиони години районът е бил подложен на активна вулканична дейност, а тектоничните процеси обясняват напукванията в скалите и образуването на процепи в тях.

Как се стига до Харман кая

Светилището е разположено между Момчилградското село Биволяне и махалата му Долна Чобанка като по-удобен и лесен за него е пътят откъм Долна Чобанка, който освен това е и указан с табели още от Момчилград. От Момчилград тръгвате за с. Равен и продължавате за махала Долча Чобанка. След края на селото вдясно от пътя има табела, сочеща към платото. От нея по широк черен път ще стигнете до Харман кая.

Пещерата в платото Харман кая

По-трудно ще Ви бъде да намерите пещерата в основата на Харман кая. Тя е трудно достъпна и се намира в основата на по-ниска площадка под високата част на платото. И така, на входа на самото светилище, заставате пред първия харман, намирайки се с лице към него, тръгвате надолу и наляво от хармана през гората. Тук пътеката се губи, а после съвсем изчезва. Ориентир ще Ви бъде самото плато, Вие трябва да се спуснете в основата му. Ако сте се ориентирали правилно, няма как да пропуснете пещерата. Тя е трудна за откриване, но веднъж след като сте стигнали там, лесно можете да влезете вътре. Внимавайте, обаче, тъй като се обитава от прилепи, и подплашени от присъствието Ви, те вероятно ще започнат да кръжат наоколо.

По скалите над пещерата гнездят гарвани, затова не се изненадвайте, ако те започнат да грачат в опитите си да сигнализират нежеланото за тях човешко присъствие.

Още 45 от най-мистериозните места в Родопите ще откриете тук.