Пътешествия, туризъм и още нещо

Поречието на р. Боровица е едно от най-откъснатите места не само в Родопите, но и в страната изобщо. Тук малкото останали села почти напълно са изгубили както своите жители, така и връзката си със света. Красивата природа явно не е била достатъчна, за да задържи хората и сега селата едно по едно започват да изчезват от картата. И все пак тези села все още съществуват – въпреки изолацията, а може би точно заради нея.

Тръгваме от яз. Кърджали по долината на р. Боровица. Искаме да видим язовира, който доскоро не се отбелязваше на картите и ако не бяха сателитните изображения на Google Maps, и до днес би останал непознат. Язовир Боровица не е никак малък, което обстоятелство само по себе си поражда въпроса кой и защо е искал да го скрие. Твърденията, че причината била да се запази чистотата на водите му звучат безобидно на фона на слуховете, че е бил секретен обект, чиято истинска цел всъщност не е водоснабдяването.

Вървим срещу течението на реката. Заобикалят ни планинските ридове, вляво от нас тече р. Боровица, а зад нея на малки полянки са пръснати къщи. Път до тях няма – нито асфалтов, нито черен, само тук-там някой стар въжен мост.

Решаваме, че къщите са изоставени и в тях вече не живее никой. На поляните край тях, обаче, пасат крави, кози и овце. Виждат се и наскоро изорани ниви и засети градинки. Виждаме коли край реката, спрени близо до мостовете. Досещаме се, че местните вървят с кола по шосето, по което пътуваме и ние, оставят я при реката, пресичат моста и стигат до селото на другия бряг.

Изумени сме. Не можем да си представим, че това е единственият начин за придвижване. Продължаваме нагоре и стигаме до село, мост пред което няма. Коли, обаче, оставени край реката, има. Сега разбираме, че селата с въжени мостове са всъщност привилегировани. Срещаме младеж на около 25 години. Запътил се е към селото – онова, до което мост не видяхме. Питаме го как ще стигне дотам. Той ни поглежда учудено (ама че странен въпрос) и отговаря простичко: „Ами така”. Слиза към реката, навива крачолите си и смело нагазва във водата.

Ако целият този разказ Ви звучи невероятно, съветваме Ви да посетите местността. Ще останете очаровани от красотите на района и впечатлени от упоритостта на родопчаните.

Как се стига до яз. Боровица

Тук описваме маршрута от яз. Кърджали. За яз. Боровица може да се мине и през с. Безводно, но този път не е предмет на настоящия пътепис. И така, тръгвайки от гр. Кърджали поемате по посока на яз. Кърджали, минавате през селата Срединка, Енчец, Зелениково, Бленика, Пеньово, Дъждовница, Пъдарци, стигате до хижа Боровица и продължавате нагоре срещу течението на реката. От тук пътят е само един и няма как да го объркате. Първото и най-голямо село след хижата е Ненково. Нито то, нито селата след него са обозначени с табели, но предполагаме, липсата им не Ви учудва. След последното село пътят се разделя на две – за Асеновград (стария път) и за язовира. Табели вече има, но ако сте стигнали дотук, то сте видели и язовирната стена, така че трудно бихте се объркали. На входа на язовира влизането е забранено, но ако попитате, вероятно ще Ви пуснат.

Пожелаваме Ви приятно пътуване към края на света.

Още 45 от най-мистериозните места в Родопите ще откриете тук.