
Въженият мост над яз. Студен кладенец
Село Лисиците се намира на брега на язовир Студен кладенец – сред тучни зелени полянки и дъбови горички, само на няколко километра от гр. Кърджали. Селото е уникално с това, че въпреки близостта му с големия областен град, шосеен път до него няма. Единственият начин да стигнете там е с лодка по язовира или по 260-метров въжен мост над водата – там, където е най-тясното стеснение между двата язовирни бряга.

Улиците в с. Лисиците
Улиците в с. Лисиците
Село Лисиците живее в свой собствен свят десетки, а може би стотици години назад във времето. То е бленувана идилия за онези, които търсят усамотението и уединението. В с. Лисиците няма автомобили, няма и пътища. Тук улиците представляват утъпкани пътеки, криволичещи между каменните зидове на къщите. Тук сякаш не се случва нищо. Времето е спряло и като че ли попадате във филм – същият, в който някога са живели бабите и дядовците Ви, че и малко по-стар – този, в който бихте си представили техните родители.

Поглед от поляните на селото към яз. Студен кладенец и платото Моняк
Тук, разхождайки се между каменните къщи, може да видите стада овце и крави, а по пасищата до гората – зайци и сърни, които ще Ви погледнат и бавно ще се отдалечат.

В с. Лисиците

В центъра на селото

Единствената табела на входа на селото
По официална статистика селото има около тридесет жители, но по думите на местните тук живеят не повече от половината от тях. Питате се как оцеляват те – откъснати от света и почти без връзка с него.
Когато им се наложи, пресичат язовира по въжения мост над него, минават през гората, стигат до крайпътната гара и хващат влака за Кърджали. Ако това Ви се струва лесно, представете си как минавате по въжения мост над водата и ще разберете защо тези хора рядко напускат селото и вместо да ходят в големия град, предпочитат да го гледат от къщите си. А градът е близо, твърде близо. Те го наблюдават, но от другата страна на язовира. Дели ги само водата и … времето.

Най-новата чешма в селото
Как се стига до село Лисиците
Както разбрахте, нямате голям избор. Пътят натам е само един – въженият мост над яз. Студен кладенец. До него се стига, минавайки през с. Широко поле. От Широко поле имате две възможности. Може да тръгнете по асфалтов път, който започва при джамията в селото и върви отляво на жп линията. Когато асфалтът свърши, оставяте колата и тръгвате по ясно изразена пътека плътно до жп линията. След около 400 м. ще стигнете до жп спирка. Тя се състои от стара дървена пейка на перона, малка бяла постройка встрани от нея и две полуразрушени сгради. Може и да не Ви се вярва, но в представите на местните това е жп гарата. Другият начин да стигнете дотук е като от с. Широко поле карате по черния път, който върви отдясно на жп линията. Той ще Ви изведе малко по-близо до жп спирката, като разликата в дължината на двата пътя е пренебрежимо малка.

В очакване на влака

ЖП спирка Лисиците
След като стигнете на така наречената гара, пресичате жп линията и тръгвате през гората, вървите около 200 метра и пред Вас ще видите моста. Той ще ви отведе на единственото възможно място – в селото.
Желаем Ви приятно пътуване назад във времето. А ако веднъж сте стигнали Лисиците, продължете още малко към скалния масив Чит кая, където имате уникалната възможност да попаднете на невиждани феномени. Интересна за Вас може да бъде и потайната гара Средна Арда. А част от невероятните въжени мостове в Родопите може да видите тук.

По моста на времето
Още 45 от най-мистериозните места в Родопите ще откриете тук.
Може ли от с Енчец до с Лисиците да се стигне с колело
Как да стигнем с моя приятел до там само с влак от Горна Оряховица до село Лисиците
Здравейте,
Вижте разписанията на БДЖ по линиите Горна Оряховица-Стара Загора-Димитровград-Широко поле.
Спирка Широко поле е най-близката до с. Лисиците. Ще трябва да правите прекачвания обаче, понеже директен влак от Горна няма до там.
Разходка на чист въздух……Трябва да се движим 🙂
Далече от града и вирусите….
Вчера 05.04.2019 посетихме с. Лисиците. Ще се въздържа да изредя всичките чувства (възхитен, удоволетворен, изненадан и др.), които изпитахме по време на пътиването и посещението в с. Лисисците.
В язовира в близост до селото видахме спокойно да си отмарят ято пеликани, над въжения мост в скалите се рееха лешояди. Хората там живеят в истихнска хармония с природата.
Не знаем ,колко са жителите на лисиците, но по време на обиколката ни разговаряхме с трима от тях. Всичките бяха много словоохотливи и разказваха за живота, преживяванията и трудностите, които имат.
И аз отдавна се каня Да отида и тази година с тази Корона се разсеях и забравих. Дано го направя докато е хубаво времето, Господ здраве да ни Дава.
Бихте ли разказали повече, че натам сме се запътили?
Моста вече (29.08.2017 г.) Го няма.
Мостът си е там (04.09.2017) Преди него е имало някакъв, който липсва, но „нашият“ си е на мястото 🙂