Пътешествия, туризъм и още нещо

Тя има височината на 12 етажна сграда и формата на забита в земята с острата част надолу бухалка. Погледната от определен ъгъл, е оприличавана на гигантска статуя с форма на човешко лице, изправена над реката. Това е една от най-грандиозните и същевременно най-слабо познати забележителности в Родопите. Издига се насред стръмен, ронлив и трудно достъпен сипей в обезлюдено от хората, но ненапуснато от дивите животни място. Изкачването на стръмния склон към нея е огромна тръпка и своеобразен риск, защото всяка грешна стъпка по него може да Ви повлече надолу по отвесния бряг на реката. Трудната достъпност заедно с изолираността на района, в който се намира феноменът, обяснява защо е по-вероятно да срещнете сърни и диви свине, отколкото хора наоколо.

За формирането на скалата и до днес няма категорично обяснение. Предполага се, че се е образувала в резултат на поетапното свличане на сипея през годините и заедно с намесата на вятъра, гравитацията постепенно разкрила Олан кая пред очите на хората. Така скалата се „раждала“ с всяка изминала година, затова я нарекли „раждащата се“, още „разкриващата се“ скала. По непотвърдени данни се смята, че с всяка следваща година Олан кая „нараства“ на височина заради свличането на сипея и разкриването на основите й.

Сред малкото останали в съседните махали жители пък се носи мълва за златото на Олан кая и необяснимо енергийно влияние. Каквото и да се говори за нея, категорично можем да заявим, че това е едно от най-дивите и най-красиви места в Родопите. То е толкова изолирано от света, че накацалите по съседните хълмове къщи на Мурга пораждат безброй въпроси и будят недоумение как оцеляват малцината останали в тях хора – без телевизия, без електричество, без магазини и пътища.  Те живеят тук далече от цивилизацията, но близко до корените си. Ако ги срещнете, не пропускайте да ги заговорите – от тях има какво да научите.

Как се стига до Олан кая

GPS координати: 41°47’46.5″N 25°08’54.1″E /N41 47 46.5 E25 08 54.1/

Ориентир за местоположението на масива е с. Мурга. Селото не е нанесено на повечето от картите при все че се състои от няколко махали и в него живеят хора.

За да стигнете до там, тръгвате от с. Паничково, минавате през цялото село и след края му поемате по черен път. Непосредствено след Паничково пътят се разделя на две – надолу и надясно и нагоре и наляво. Вие поемате по лявото отклонение нагоре – това е пътят за Горна Мурга. Пътят е дълъг няколко километра и е добре да се измине с високопроходим автомобил. Вървите по черния път и стигате до зидан каменен кладенец, където пътят отново се разделя на две – надолу и надясно за Горна Мурга и нагоре и наляво – за една от махалите на с. Женда. Тук имате две възможности:

Едната е да стигнете до Горна Мурга. Пътят ще Ви отведе до къща и стопански постройки с огромна скала край тях. Пътеката за Олан кая се вие край голямата скала и слиза надолу по хълма. Според живеещи в Горна Мурга, тя ще Ви изведе близо до Олан кая (до реката) за по-малко от час.

Втората Ви възможност е да поемете по пътя нагоре и наляво. Ще подминете стари каменни къщи с кошери и ще стигнете до изсъхнало дърво със закачена на него стара табела, където пътят се разделя. Вие поемате надясно и се спускате надолу и все надясно като ще стигнете до дерето. Пътят продължава и на няколко места пресича различни дерета, минава край ловно чакало и върви край реката. В участък на реката с бетонов бент на две нива трябва да я пресечете и да се изкачите по отсрещния склон. Има слабо изразена и стръмна пътека, която ще Ви изведе при Олан кая, а вероятно ще забележите самата скала още долу при реката.

Диви, пусти и безлюдни, но безкрайно красиви са планинските гънки в тази част на Родопите. По тези места рядко стъпва човешки крак, ако изключим ловните дружинки. Старите каменни къщи са изоставени от десетки години и днес трудно се различават останките им измежду избуялата растителност. Тук ентусиазмът не е достатъчен, ако не е съчетан с умения и подготовка за оцеляване. За всеки, решил да се впусне в предизвикателството, интерес би представлявала трудно достъпната Сиври кая (Адамлар), изолираната Саръ кая и в цялост района на Безводно, Чиляка и горното поречие на река Боровица.

Още 45 от най-мистериозните места в Родопите ще откриете тук.