с. Орешари
руините на с. Орешари
Село Орешари съществува само на картата и за целите на статистиката. По данни на ГРАО към 15.03.2014 г. в него живеят седем души, а според топографските изображения в селото има тридесетина къщи. Истината, обаче, е друга. Селото е обезлюдено от десетки години и за кипялия в него живот свидетелстват само останките на срутените му къщи. В годините на социализма до Орешари е прокарано електричество, изграден е асфалтов път. Порутен на входа на селото овчарник загатва за развитието на животновъдството, а времето не е успяло да заличи следите от овощарска дейност в района му. Край изоставените къщи и днес зреят орехи, черници, джанки и дори смокини. Сякаш в изпълнение на природния си дълг дърветата продължават да раждат – така, както са го правели и преди, когато плодовете им е трябвало да изхранват хората. Само че сега хората вече ги няма. Кога, как и защо са си отишли? Не открихме някой останал тук, който да ни отговори. По еднаквата степен на разруха на къщите можем само да предполагаме, че всички са си тръгнали по едно и също време – някак внезапно и изведнъж. Вероятна причина за това може би е Възродителният процес от 80-те години. Но защо съдбата на Орешари не са последвали и други села в района, а само тук разрухата е завладяла всичко? Запитахме се това, докато се разхождахме из селото. Сред руините на къщите не открихме вещи. Само каменните зидове стоят самотни и тъжни. А слънцето чаровно ги огрява, дърветата са отрупали клоните си с плодове и цветята продължават да цъфтят – все така красиви, сякаш в очакване някой тук да се завърне и да забележи прелестта им.
Орешари
село Орешари
Как се стига до с. Орешари
GPS координати 41 36.017, 25 44.283
Селото се намира вляво на пътя за Крумовтрад, само на няколко километра след железния мост на река Арда. Както може да се очаква, табела за него няма.
Но Вие го посетете. Въпреки разрухата си, то ще Ви посрещне – може би с надеждата някой да разкрие тайните му.
Още 45 от най-мистериозните места в Родопите ще откриете тук.
Дядо ми има къща в село Орешари. Той каза, че когато всички започнали да се местят и те не пожелали да останат.
nasheto selo e kotlari parvoto selo sled jelezniq most na dqsno seloto e prazno zashtoto predi godini seloto se e zapalilo stanalo ogromen pojar do kolkoto znam edin lud chovek ne e bil dobre toi zapalil seloto i sled pojara horata vav selata se premestili vav okolnite sela dori i vav nasheto selo imashe hora koito bqha ot tam az taka znam sluchaiq ot dqdo si 🙂
Благодаря Иване, за този разказ! Пазете паметта на родния си край, много е красиво при вас!