При долното поречие на Нейковска река малко преди вливането й в Котелшница /по пътя й към Луда Камчия/ се намира с. Катунище. Селото се дипли на слънчев южен скат над реката и къщите му пазят очарованието и атмосферата на малко познатите, но по своему притегателни селца на България.
Без да претендира за популярността и разпознаваемостта на съседното на него с. Жеравна, Катунище е съхранило автентичната архитектура на Камчийския тип къща и 130-те негови къщи са обявени за архитектурни паметници. Селото е със статут на архитектурен резерват от 1988 г. с разпореждане на МС 20/30.12.1988г. Оттук са родом няколко воеводи, сред които най-призван бил Кара Танас (1780г. – 1860г.), чийто роден дом може да видите на главния път в селото при реката.
Тесни калдъръмени улички се вият между къщите и напомнят за духа на отминалите времена, а пред кметството е запазена старата чешма, където може да отпиете глътка хладна вода. В двора на кметството се намира и църквата „Света Троица“, но за съжаление поради малкото на брой постоянно пребиваващи жители, тя отваря врати само по празници.
В наши дни в Катунище живеят десетина души, макар по данни на официаланта статистика техният брой да е повече (29 жители по данни на ГРАО от 15.03.2015г.) В селото няма училище, магазин или кръчма и малцина са хората, които остават за постоянно тук особено през зимния сезон. За сметка на това тишината, спокойствието и неподправеното усещане за природна красота привличат все повече туристи и нови посетители в селото.