За светилището край с. Ангел войвода съществуват повече предположения и догадки отколкото археологически проучвания и научни факти. Заради трудната му достъпност и липсата на достатъчно информация то остава почти непознато за широката общественост макар че му е присъден статут на паметник на културата от национално значение. Местността, в която е разположено, е обрасла с растителност и ограничава видимостта и възможностите за проучване на комплекса. В действителност светилището е доста интересно – освен присъщите за Източните Родопи ниши тук са оформени скални басейни, скални гробове, стълби в скалите, пораждащи противоречиви твърдения от това, че са жертвеници до това че представляват древен слънчев часовник.
Предполага се, че комплексът е изграден през Ранно желязната епоха и че съществуването му е продължило и през Средновековието. Намира се в местността Кумбурларско кале и за пръв път се споменава с това си име в статия на Н.Иванов „Кумбурлар калеси“ от 30-те години.
Култовият комплекс се е състоял от няколко скални масива, по които личат издълбаните ниши – над 50 на брой, повечето от които с трапецовидна, но някои с полукръгла форма. В най-високата част на скалите върху три зъбера са изсечени три култови съоръжения, разположени в една линия в посока изток – запад. От северната им страна има по три по-големи и две по-малки стъпала, водещи към върха. Върху най-източното съоръжение е изсечено скално легло с правоъгълна форма, ориентирано в посока изток – запад, като в горната му част е оформен жлеб за покривна плоча. Предполага се, че това е гроб, вероятно на почитан владетел. Върху скален блок с елипсовидна форма е издълбан плитък кръг, чието предназначение остава неясно – вероятно е, това да е било средство за наблюдение и регистриране на сезоните, което по онова време е било изключително важно не само от астрономическа, но и от култово-религиозна гледна точка.
На билото на върха е била изградена крепостна стена, строена от ломен камък без хоросан, с дебелина до 2,20 метра. Оскъдни останки от нея личат в западния и северния сектор на укреплението. За съжаление освен че е разрушено (предполага се след навлизането на християнството, когато са унищожени много езически светилища), днес мястото е гъсто обрасло с храсти, което прави проучването му още по-трудно.
Как се стига до светилището
GPS координати: 41°49′58.8″N 25°15′43.2″E /N41 49 58.8 E25 15 43.2/
Основен ориентир е с. Ангел войвода. Минава се през селото и при стария неизползваем железен мост до пътя се поема по черен път вляво. По него се върви около 2 километра и се стига до поляна, където може да се остави автомобила. После се тръгва в посока приблизително изток по обрасли, труднодостъпни и едва забележими пътеки в гората. Върви се около 800 метра и се стига до подножието на скалите.
Още 45 от най-мистериозните места в Родопите ще откриете тук.